Кой ще ме нарича татко? Сълзите на баща от Газа, загубил 103 роднини
Ахмад ал-Гуфери пропуща бомбата, която унищожава фамилията му. Когато 103-ма родственици са убити при удар по фамилната им къща в град Газа, той е заклещен на 80 км оттам, в окупирания град Йерихон на Западния бряг.
Ахмад е работил на строителен обект в Тел Авив, когато " Хамас " атакува Израел на 7 октомври - не е могъл да се върне при брачната половинка си и трите си дребни дъщери поради последвалата война и военната обсада на Израел.
Той беседва с тях едновременно всеки ден, когато телефонните връзки разрешават, и е приказвал по телефона със брачната половинка си Ширин, когато се случва нападението вечерта на 8 декември.
" Тя знаеше, че ще почине. Каза ми да ѝ простя за всичко неприятно, което в миналото ми е направила. Казах ѝ, че няма потребност да го споделям. И това беше последният диалог сред нас " , споделя той.
Същата вечер при огромен бомбен атентат в дома на чичо му умират брачната половинка му и трите му дребни дъщери - Тала, Лана и Наджла. Загиват и майката на Ахмад, четиримата му братя и техните фамилии, както и десетки негови лели, чичовци и братовчеди. Общо над 100 починали. Повече от два месеца по-късно някои от телата им към момента са затрупани под руините.
Миналата седмица той отпразнува рождения ден на най-малката си щерка. Наджла щеше да навърши две години. Ахмад към момента се пробва да осъзнае загубата.
Без да може да държи телата на децата си или да участва на бързите им погребения, той към момента приказва за тях в настоящо време, а лицето му е неподвижно под ронещите се сълзи.
" Дъщерите ми са дребни птички за мен. Чувствам се като в сън. Все още не мога да допускам какво ни се е случило " , споделя той.
'Who will call me dad?' Tears of father who lost 103 relatives
" My daughters are little birds to me, " he said. " I feel like I'm in a dream. I still can't believe what's happened to us. "
— Sam✨
Ахмад е работил на строителен обект в Тел Авив, когато " Хамас " атакува Израел на 7 октомври - не е могъл да се върне при брачната половинка си и трите си дребни дъщери поради последвалата война и военната обсада на Израел.
Той беседва с тях едновременно всеки ден, когато телефонните връзки разрешават, и е приказвал по телефона със брачната половинка си Ширин, когато се случва нападението вечерта на 8 декември.
" Тя знаеше, че ще почине. Каза ми да ѝ простя за всичко неприятно, което в миналото ми е направила. Казах ѝ, че няма потребност да го споделям. И това беше последният диалог сред нас " , споделя той.
Същата вечер при огромен бомбен атентат в дома на чичо му умират брачната половинка му и трите му дребни дъщери - Тала, Лана и Наджла. Загиват и майката на Ахмад, четиримата му братя и техните фамилии, както и десетки негови лели, чичовци и братовчеди. Общо над 100 починали. Повече от два месеца по-късно някои от телата им към момента са затрупани под руините.
Миналата седмица той отпразнува рождения ден на най-малката си щерка. Наджла щеше да навърши две години. Ахмад към момента се пробва да осъзнае загубата.
Без да може да държи телата на децата си или да участва на бързите им погребения, той към момента приказва за тях в настоящо време, а лицето му е неподвижно под ронещите се сълзи.
" Дъщерите ми са дребни птички за мен. Чувствам се като в сън. Все още не мога да допускам какво ни се е случило " , споделя той.
'Who will call me dad?' Tears of father who lost 103 relatives
" My daughters are little birds to me, " he said. " I feel like I'm in a dream. I still can't believe what's happened to us. "
— Sam✨
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ